„Едип цар“ – Софокъл; „Майстора и Маргарита“ – Булгаков

(Едип на Софокъл и Пилат на Булгаков)

Вина и невинност

 

 

Между белотата на невиждащите очи и кръвта от избодените зеници, между лунна светлина и разлято вино като кръв. Между вина и невинност...

Нощ е, а както е казал поетът, „Нощта е друго време на други сили и на друга памет.“ Аз съм потънала дълбоко, дълбоко в дебрите на съня, а под възглавницата ми кротко лежат една до друга христоматията по литература и „Майстора и Маргарита“ сред други свои посестрими, над които вечер полагам глава уморено и чиито герои бдят над съня ми. Усетили се се през страници и корици, Едип от христоматията и Пилат от „Майстора и Маргарита“ се намират в нощната тъма и започват да блуждаят из сънното ми съзнание. Персонажите от книгите ми са много и разнообразни, но имам чувството, че тези двамата ще се разберат някак, защото имат доста общи неща.

Като започнем например от това, че дори са създадени по сходен начин: Едип цар на Софокъл е авторова интерпретация на историята на Едип от древногръцкия мит, а Пилат на Булгаков – на евангелията, базирани на историческата личност на прокуратора на Юдея. И въпреки че първият е създаден през V в. пр. Хр., а вторият – през първата половина на ХХ в. сл. Хр., те споделят една съдба: синът на цар Лай и синът на краля звездоброец (основните герои на трагедиите винаги са царе или царски синове) са понесли върху себе си личната си трагическа вина и страдат от жестокостта на съдбата и на трагическата ирония, които се стоварват с пълна сила върху тях.

Трагическата вина на Едип се състои в убийството на баща му и в кръвосмешението с майка му, а тази на Пилат е убийството на Йешуа. Можем да кажем обаче, че вината на двамата герои е силно смекчена от незнанието: Едип е в неведение за родствените си връзки с Лай и Йокаста, а Пилат няма време да осъзнае изцяло кой всъщност е Йешуа. Тук идва и трагическата ирония в съдбите на Едип и Пилат: първият сам се проклина,  не знаейки, че самият той е убиецът на царя, а вторият „за първи път в живота си […] среща Човека, въплъщение на нравствената красота и истината, и обезверената му душа се събужда за ослепителния образ на тази истина“ (Николай Звезданов), точно когато, без още сам да знае, той ще трябва да осъди на смърт този Човек. Не бива да подценяваме тук силата на съдбата, която в голяма степен предначертава ориста на двамата герои: на Едип му е съдено да убие баща си и да се ожени за собствената си майка, и пророчеството се изпълнява въпреки че цар Лай нарежда на овчаря да захвърли Едип, за да умре в планината и пророчеството да не се изпълни: овчарят обаче го спасява и после именно той не казва на Йокаста кой е убиецът на Лай и така спомага да се извърши брак между кръвни роднини, след като синът се оженва за майката. От своя страна Пилат е предопределен да осъди на смърт философа Йешуа Ха-Ноцри, за да се превърне той в „строителната жертва“ (по определението на Николай Звезданов) за здравите основи на храма на новата вяра, и неслучайно Леви Матей не успява да спаси своя учител. „[…], защото бе предвидено, че градът на огледала ще бъде сринат от вятъра и заличен от паметта на хората в мига, в който Аурелиано Вавилония доразгадае пергаментите, и че всичко написано в тях е неповторимо от край време и завинаги, […].“, нашепва в ухото ми гласчето на прекрасната пеперуда, която с волния полет на ефирните си крилца донесе и в мен повея на любовта към творчеството на Маркес.

Така сляпата белота на невиждащите Едипови очи символизира невинността на героя – дело на собствените му ръце, тя е станала израз на поемането на вината, както кръвта от избодените му зеници е алената дамга на греха – греха да пролееш бащина кръв, греха да стъпиш в кръвосмесителен брак, и най-после може би и греха да пролееш своеволно собствената си кръв като наложено ти от самия тебе наказание. По същия начин пътеката от лунна светлина от съня на прокуратора е символ на невиността му, защото е въплъщение на пълното му разкаяние и силния му копнеж да говори с арестанта за останалото недоизречено в 14-ия ден от пролетния месец нисан, да поеме вината си пред мъдрия философ. А локвата вино, разляла се като кръв в краката на Пилат, е символ на вината му, на убийството на невинен.

Между белотата на невиждащите очи и кръвта от избодените зеници, между лунна светлина и разлято вино като кръв, Едип на Софокъл и Пилат на Булгаков са по средата между невинността и вината. 

Няма оневинение при кръво смешателство и убийство! За това е митология, за да звучи като приказка!.....

Не бях си представяла, че тези две произведения имат толкова общо...
Все едно да сравняваме "Здрач" и "Делириум" ... или нещо друго (в момента не мога да се сетя за нещо по-правдоподобно).
Прекрасно!

dims7bl, за мен няма по-голямо удоволствие от това да карам хората да се замислят върху различни аспекти на литературни произведения и изобщо да ги приобщавам към литературата! а особено ме радваш ти като принципен почитател на съвсем друг тип книжнина!! ;)
благодаря, че се отби!!! много ме зарадва! пак заповядай! :))